опубликовано 11.08.2016


Аккумулятор для таврийски българи

Ищите информацию по фразе "аккумулятор для таврийски българи"?

Мы поможем Вам!


Видео по фразе аккумулятор для таврийски българи

Что Вы можете найти на YouTube:



Статьи по фразе аккумулятор для таврийски българи

Какие статьи можно найти на Google по фразе аккумулятор для таврийски българи:

През 1969 г. във връзка с 1100-годишнина  на смъртта на Константин Кирил Философ се появиха стотици нови изследвания, които попълниха проблематиката на Кирило-Методиево дело или по-точно на специална наука – Кирилометодиевистика, наброяваща десетки хиледи заглавия.

Днес ние имаме два юбилея: 1155 години от създаването на славянската азбука и 1195 г. от рождането и 1125 години от смъртта на Методий, които ще дадът нов тласък към  интереса за живота и делото на нашите велики предъци. Да се надяваме, че и днешният наш разговор, ако приемем решение и намерим възможности да отпечатаме материалите на конференцията, ще има основание да се счита «принос» в морето от научна и научно-популярна литература, където има много въпроси, е имало и ще има още спорове, дискусии и търсене на истина, цената на която е действително ли делото на Константин Кирил (827-869) и Методий Страхота (815-885) е изяснено, кому то принадлежи и напълно ли е признато.
Днешните европейски и световни процеси «потиснаха» много национални ценности, но за нас, за българите, има такива, които ние не можем да жертвами с тях, да позволим да се «претопяват» в името на общи идеали или да ги делим с някого, какъв то е случая с въпроса за народността на славянските апостоли, които и до днес някои ги считат за гърци, македонци, агенти на Константинопол и Рим и други измислици.
Ние ще се спрем само на факти, подтвърждаващи българския происход на Кирил и Мефодий, датата от създаването на писменността, значението на великото историчеко дело на Кирил и Методий.
Климент Охридски в «Кратко житие на Кирил» съобщава: «Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.»
По време на мисията при хазарите преди обеда у кагана Константин го питали: «Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответно място според сана ти?» Константин отговорил:  «Имах дядо, много велик и богат, който стоеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих  предишната си прадядова чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук».
Този откъс на житието свидетелствува, че Константин и Методий били потомци от второ поколение на изгнаническо чуждестранно, невизантийско високопоставено семейство, някога принадлежащо към двора на неизвестен цар.
Известни са многочислени вътрешни борби и смутове в България през втората половина на VIII век. Привържениците на понякога победените партии бягали извън страната, най-често в Византия. Възможна е и друга причина за прогонването на дядото на Константин – религиозна. Той казал на кагана че търсил предишната чест на дяда си. Никога такъв клирик като  Константин щеше да търси езическата «чест» на дяда си, приблизен до самият цар-езичник. Възможно дядо му да е приел христианство и затова бил изгонен от България. Такива примери по това вземе не е рядко явление, дори през 777 г. хан Телериг отишъл в Константинопол и там  приел христианство.
Изгонването на дядовото семейство станало приблизително между 780 и 796 г., т.е. по време на хан Кардам (777-803).
Дядо му на Константин се настанил в византийския, но славянски, град Солун, който за него бил «чужда земя, обедня и там ме роди». По това време нямало гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имали цар.
Сега нещо много важно: след завършването на Магнаурска школа, единствен по това време университет в Европа,  едва 20 годишен Константин оглавява патриаршата бибилотека на «Св. София» в Константинопол и става професор по философия. Това била висока длъжност, ако имаме предвид, че обикновенно тези хора ставали кандидати за патриаршески пост на Византия. Естествено, че Константин бил викопоставена личност, близък до императора и патриарха и именно затова бил принуден да крие своите чувства да намери дядовата си «чест». Възможно е, че Константин не могал да постигне дядовата чест, защото дядому бил близък до българския цар човек, но езичник, Константин бил христианин, «Адамов внук».
Бащата на Кирил и Методий бил управител на административната област Тесалоники (Солун), втория по големина град във Византия. Известно е името на майка му – Мария. След завършването на Магнаурска школа по-големият от братята Методий бил назначен управител на една военно-административна длъжност в Тесалия (Солунска област).
Естественно, че и дядото им, когото Кирил възвеличава и баща им като български славяни се предавали на внуците и синовете си историята на техният род в миналото, за България. С това се обяснява практически избягвано от обсъждане на биографите на Кирил и Методий темата за аргументите  в полза на българският им происход. Дори има някаква предпазливост от това признаване, говори се за огромният  им принос в общославянско културно развитие. Ние трябва да признаем, че делото на Кирил и Методий по своя замисъл и задачи е преди всичко патриотично, българско, а по своите резултати и значение е общославянско, европейско, общочовешко. Искам да пиитам, могат ли не българи, чиновници от най-висши рангове в Византия, най-голям враг на България,  да изневерят на най-близките си началници - императора и патриарха, да посветят целият си живот, пълен със мъки, страдания, героизъм и саможертвенност на враговете  на своята държава, открито да се обявят срещу догмата на целият христиански мир и да защищават правото на славянско богослужение, за равенството на езиците, културите, народите. Какви още аргументи са нужни да отхвърлим каквито и да е трикове и измислици, че нашите велики предъци не са били българи. Тогава какви?
Ние още ще се върнем към аргументите в полза на българския происход на Кирил и Методий. Ние виждаме каква стремителна кариера прави Кирил и как лесно я напуска на цели шест месеца като тайно се скрива в един манастир край Босфора през 855 г., а след хазарската мисия заедно с Методий изобщо оставя службата. Пространното житие съобщава: «Като се отказа от всички този живот, Константин се уедини в безмълвие на едно място, само в себе си унесен». Оттук той се отправя в манастира Олимп при брата си Методий: «Той заживя там и започнал непрестанно да се моли богу, беседвайки само с книгите».
Естественно, че тук има недосказано. Кирил още от детска възраст е знаел наизуст всички  основни църковни книги, а след завършването на Магнаурска школа, която е единствен по това време университет в Европа, остава да работи в нея като професор.
Не. Той знаел за България, имал информация, един от каналите е сестрата на българския цар Борис I Ана, която била съкурсница на Кирил в Магнаурска школа, че Борис I имал желание и намерение да отхвърли езическите вериги от пътя на развитието на своята страна и да покръсти целият си народ, да приеме христианство.
Но и Борис I и Кирил разбирали, че това съвпада и с желанието на най-големия враг на България – Византия, която не могала в военно противоборство да покори България, а с приемането на христианство, покорява и културно и нравственно, като въвежда в църквата и държавата гръцки език, изолира аристокрацията  и църквата от народа, за когато гръцкият език не бил разбираем.
Ето защо още през 855 г. Кирил създава азбука за своя народ, за България. В своето сказание «За буквите» Черноризец Храбър съобщава: «Ако попиташ гръцките книжовници, кой ви е сътворил писмената или книгите превел, и в кое време, то малцина от тях знаят. Ако попиташ славянските азбукарчета, кой ви е сътворил писмената или книгите превел, то всички знаят и в отговор ще рекат: св. Константин Философ, наричан Кирил, той и писмената е сътворил, и книгите е превел, и Методий, неговия брат. Още са живи тези, които са ги видели. И ако попиташ, в кое време, то знаят и ще кажат, че по времето на Михаил, царя гръцки, и на Борис, княза български, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, княза блатенски, в година от създаването на света 6363». (855 г.).
Още в 1994 г. професор Божидар Димитров публикува една от своите многобройни статии по днешната тема «Създаването на славянската азбука прилича на приказка и поразително е, че в нея всичко е вярно». Но не е вярно господстващото унизително и оскорбително твърдението на българската и световна наука до края на 60-те години на ХХ в. за датата на създаването на българската писменност през 863 г., и за причината на създаването на глаголица, уж свързана с великоморавската мисия на Кирил и Методий, за която още ще кажем по-нататък.
Създаването на славянската азбука през 855 г., а след това и подготвени преводи на църковни книги се готовило за бъдещето, имайки предвид, че независима в политическо отношение България била духовно и културно зависима от Византия, а приемане на христианство и богослужение на разбиран от народа славянски (старобългарски) език не само ще освободи България от чуждо духовно и културно влияние, но и ще обедини и укрепи българската народност и българската държава.
В подтвърждение на това, че Кирил създавал славянско писмо и книга без оглед на моравската мисия и доста време преди нея говори Краткото Кирилово житие: «след това отиде на р. Брегалница и намери от славянското племе няколко кръстени.  И колкото намери некръстени, той ги кръсти и приведе в православна вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, които обърна в христианска вяра, бяха 54000».
Брегалница е река в Македония, протича през Шипското поле и се влива в Вардар над Градско. При Борис нейната долина вече е била във владение на българите; областта на юг обаче, по течението на р. Струма, била под византийска власт. Кирил е преминал границата и се озовал на българската територия. Около  856 г. Борис още не е приел христианство и следователно Кирил покръстил не византийски славяни, те вече 100 години  били покръстени, а славяни в България.
За дейността на Кирил по р. Брегалница разказва така наречена Солунска легенда: «Българите ме взеха с голяма радост и ме приведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им написах 32 букви. Аз ги учих малко, а те сами много придобиваха». Нали се разбира, че за малко време българите, ако бяха само гръцки букви, не могаха много да придобият.
Това го казвами да отхвърлим и до днес продължаващите се дискусии по въпроса за мисията на Кирил и Методий при хазарите. В 860 г. при византийският император Михаил (832-867) пристигат пратеници от хазарите с молба: «Отначало ние знаем единаго бога, който е над всички, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотни обичаи. Обаче евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и служба, а сарацините, арабите, ни теглят към своята вяра, като ни обещават мир и много дарове, казвайки: «От верите на всички народи нашата вяра е най-добра». Поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, понеже сте голям народ, владеете царство от бога. И като исками вашия съвет, молим от вас учен мъж, та и ние да възприемем вашата вяра, ако оборите евреите и сарацините».
По нататък в Пространното житие на Кирил се казва, че императорът «като подири философа и го намери, обясни му молбата на хазарите,  го ворейки: «Философе, иди при тези люде и им обясни въпроса за света Троица с нейна помощ, защото никой друг не може да извърши това достойно!»
В литературата подробно е описана хазарската мисия на Кирил и Методий, тяхното пътуване до Херсон. Става дума за гръцка колония Херсонес Таврийски, близо до Севастопол, който до 15 в. се наричал Херсон  (да не се бърка с днешният град Херсон в Украйна).
Из Пространното житие на Методий става ясно как се завършила хазарската мисия на братята: «Той с молитва, а философът със слово обориха евреите и ги посрамиха».
За нас е интересен откъсът от житието, които не дава покой на много изследватели: «Тук философът намери Евангелие и Псалтир, написани с роски букви, и намери човека, говорещ на този език. И като беседва с него и усвоил силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки бога».
Всички изследватели ги смутяват две неща: Кирил бързо усвоява смисъла на текста на Евангелие и Псалтир и веднага прави грамматически разбор на тези «роски писмены». За учудване би било ако славянин и професор в университета получил образованието си на гръцки език и сам създал Славянска азбука не бил свършил това. И Кирилл като владеял гръцки, латински, славянски, арабски и еврейски езици най-леко се разбрал в тези роски писмени. Защото именно в Херсон, границата на Византия в Крим било стълпотворение от народи и езици, както и навсякъде са правели и дотогава много опити за превеждане на богослужебни книги и тази успоредна азбука можела да имала само знаци от гореказаните писменности. Что се отнася до самото племе «роси» то било известно, за него е писано и то приело христианство. Създаване на азбука и превод на книги още не означава, че  тя ще се «приживее», ще бъде удобна, приемлима и т.н. На това ще се спрем, за да не вземаме хляба на езиковедите и литераторите.
Великоморавската мисия възникнала неочаквано и е от течение на политически обстоятелства. В началото на 60-те години Моравия е силна и добре организирана Славянска държава с обширна территория (не случайно се нариче Велика Моравия). Главните и съседи са две силни държави – от една страна Източнофранкското кралство, а от другата страна – българската държава. За събитията в Пространното Методиево житие е повествува така: «Случи се в онези дни, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия пратеници до цар Михаил, говорейки: «С божия помощ здраве сме. Ала между нас са дошли мнозина учители-христиани…, които ни учат различно. А ние , славяните , сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Та, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който ще ни разясни всяка истина». Тогава цар Михаил рече на Константин Философ: «Чуваш ли, Философе, тия думи? Освен тебе друг не може да свърше това»… И иди, като вземеш брата си, игумена Методия – вие сте солунци, а всички солуняни говорят чисто славянски. Тогава и двамата не посмяха да се откажат… и тутакси, като устрои буквите и състави беседа, се упъти за Моравия, като взе Методия… Само Псалтира и Евангелието с Апостола и с избрани църковни служби бе превел по-преди с Философа»…
Кога «по-преди»? Може ли някой в по-кратко време от една година да се издигне до решението да създаде нова азбука, след това да я изработи, да изнамери нова оформена християнка терминология на езически език, да преведе части от Библията и други свещенни книги, тези преводи да напише с новите букви, да подготви една мисия и да предприеме дълго пътуване към Моравия, където не са били и не знаели нито езикът, нито народа? Естественно, че не.
Създаването на азбуката, за която трябвало да бъдат намерени не само оптимални графични решения за всяка буква, но и предварително да бъдат направени точни фонетически изследвания, е трудна и продължителна работа. Също така трябва да се приеме, че в началния си вид тя не е била окончателно оформена, поради което новата азбука е трябвало много пъти да бъде преработвана. Същото важно за преводите на части от Библията и на други богослужебни книги. Такива преводи принадлежат към най-трудните и се извършват продължително време. Кирил и Методий трябвало продължително време да се упражняват с новата азбука, за да могат да пишат книги с новите писмена. Трябвало да изработят за езически славянски език нова християнска терминология и нова християнска фразеология.
Кирил и Методий всичко това го направели от преди 7-8 години преди в манастирите Олимп и Полихрон. И  азбуката (глаголица) и преводите се извършвали не абстрактно за славяните, а за българските славяни и за богослужение на български език. Не случайно и по време на Моравската мисия и след завършването и след три години Кирил и Методий оставили азбуката непроменена; тя била насочена единственно към старобългарския език. Затова, както отбелязахме по-горе, създаването на новата азбука не е свързано с Моравската мисия, тя е изнамерена от Кирил по собственно решение.
Братята престояват в Моравия 40 месеца,  развиват усилена просветна дейност, подготвят ученици, но срещат силен отпор от немското духовенство и се убеждават, че не ще могат да се справят със задачата си, ако те и учениците не получат епископски и свещенически санове. По пътя  към Рим те правят престой в славянското княжество Панония, където по това време управлява Коцел, който проявил голямо желание да учи славянски книги и поръчел на Кирил 50 ученика, да се учат на тях.
От Панония братята заминават за Венеция, където вземат участие в църковен събор. Събитията на диспутите с триезичниците са описании в Пространното житие на Кирил: «Когато философът беше във Венеция, епископи, попови и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки:
- Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой  друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.
Философът им отговори:
- Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат глухи и неми? Пояснете ми – бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае?»
В 869 г. обласкани от римският папа Адриан II братята Кирил и Методий постигат канонично признание на азбуката и богослужебните книги на български език. Папата Адриан II в църквата «Санта Мария Маджоре» лично освещава азбуката и книгите на Кирил и Методий. След това нито Византия, нито Рим повече не ще разрешат използвване на народни говорим език в богослужението.
За съжаление Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. като за 50 дни до това приема монашество и монашеско име Кирил. Методий е назначен за архиепископ на Моравия.
Като се обявява срещу триезичната консервативна традиция, която не е гола норма, но съдбоносен въпрос за развитието на народите, Кирил се издига високо над своето време, нарежда се над между най-светлите умове на човечеството, проявява необикновена историческа далновидност.
Като говорим за хуманизмът като особено историческо явление в по-късни епохи, през Ренесанса,  когато човешката личност потърсва своето право на свободно развитие, трябва да се запитаме: нима идеите и делата на великите братя са далече от хуманизма? Те създават азбука и писменост на една голяма племена общност и й откриват пътя към просветата и културата. Обявяват се против закостенелите и консервативни умове, които отричат правото и пречат на народите да се развиват по самостоен път, издигат глас за равенство на езиците, културите и народите, умират на поста си в защита на своите идеи. Нима това не граничи с хуманизма на хората от Ренесанса?
Да не забравяме, че, например, на двата събора в гр. Силит (Далмация) през 925 г. и 1061 г. католическата църква отново се обявява срещу славянската литургия. В решенията на втория събор се казва: «Никой да не дръзва в бъдеще да отслужава божествените таинства на славянски език, а само на латински и гръцки, и да не бъде въздиган никой славянин в духовен чин».
Триезичната догма с своите три свещени езика – еврейски, гръцки и латински е закон, и всякакви изменения или отстъпления от него се определяли като ерес. Всяко христианство, изповядвало на друг език не се считало за христианство, а за ерес.
И ако гръцкият език е бил естествен за Византия, мнозинство от населението на която били гърци, а дори и мъртъв латинският език все пак бил донякога  разбираем в романските държави в Европа, славянския бил напълно чужд на «свещените» езици. От друга страна как Божието слово и мъдростите на църковните отци биха стигнали до обикновения народ, ако се проповядват на напълно неразбираеми гръцки и латински езици. Какво ще бъде отчуждението между интеллигенция и аристокрация, която чете и пише на гръцки и латински, от едната страна и народа, който знае само говорим славянски, от другата?
Напълно естественно е Византия – постоянен съперник на България – да се възползва от факта, че клир и администрация имат само гръцка образованост и имала сериозно влияние на българския религиозен и държавен живот. Това не само тормозило развитието на културният прогрес, но и заплашвало цялостта на България.
Ясно е, че да се избегне всичко това трябват две неща: да бъде създадена славянска писменост  и да се постигне каноничното и признаване от Рим и Константинопол. И това го извършват Кирил и Методий. От Константинопол с моравската мисия и от Рим след диспутите с триезичниците. Но имало е и третото решение – желанието на българския цар Борис I да покръсти целия си народ и да обяви писмеността за официален и църковен език.
Тук именно историците са в неизплатен дълг към Кирило-Методиевото дело. Стои недостатъчно проучено поле, подсказвано впрочем още от средновековните хронисти и формулирано сантиментално, но стриктно в един църковен тропар с думите: «Кирил затвори вълчата паст на триезичниците».
Разбира се, би било банално да се съпоставя триезичието с Кирило-Методиевото дело, ако тъкмо е конфликта с триезичието, което е идеологически заряд на станала вече реакционна средновековна традиция и в борбата срещу нея не се измерва  историческият мащаб на Кирило-Методиевият подвиг. В този конфликт е и връзката му с процеси, които се развиват в недрата на още ранна средновековна Европа, и с посоки, които го сблъскват или го сродняват с големите по-късни обществени движения в Европа – Реформацията, европейския средновековен хуманизъм, Ренесанса.
Европа познава и до Кирил опити за еманципация от ветото на триезичната догма. Както е известно въпросът е повдиган с духовния консилиум във Франкфурт в 794 г., с консилиума в Майн в 813 г., с двата труда на френската Катилена на света Елена (860 г.). Той е в документа на Страсбурската клетва от 842 г. В средновековна Европа следователно се заражда постепенна съпротива с етнически и хуманистичен дух срещу триезичната догма. Но всички опити до Кирил имат изолиран, местен характер, те са резултат на практически нужди, нямат теоретическа обосновка, не носят характер на историческите инициативи, които стават начало на трайни движения.
В борбата срещу триезичието Кирило-Методиевата школа отстоява една географска и етническа сфера на средновекова Европа, като поставя началото на обществения процес, който намира своето осъществяване преди всичко в славянските страни – в България, Русия, Сърбия. Ако  триезичната догма имаше определено значение или смисъл в територията на старата латинска и гръцка цивилизация, тя нямаше такава сила сред младите славянски народи, които не бяха засегнати от триезичието. Затова и скъсването на веригата и пробивът в традиционната концепция стана именно тук.
Кирилл възстановява принципа на единството между език и литература и против разрива между език и литература, догматизиран от триезичието. Пред универсалността на един мъртъв език, наложен насила, Кирил предпочита равното право на всички народи за езиков израз и еднакво уважение към езиците и към тези, които ги говорят. Задачата на Кирилла-Методиевата школа е да отдели рязко и изведнъж говоримия славянски език от мъртвите езици или от оная книжнина, която се опитва да разшири своето въздействие върху новите славянски пространства. Борбата за език, понятен на народа, правото на народите да четат и да пишат на понятен език, право на народите на етническо развитие повдигат Кирил и Методий над историческия фон на епохата. Тяхната борба за равенство между езиците, културите и народите, тяхното отношение към човека и неговият устрем към напредъка определят Кирило-Методиевото дело сродно с големите движения, които ще настъпят няколко века след него в Европа.
Идеологическото полесражение в най-ранен период на средновековна Европа определя победата на Кирил срещу триезичното вето, полага началото на процесса на европейския хуманизъм. Ние можем да оспорваме Кирило-Методиевата школа принадлежи на ранния период на  европейския средновековен хуманизъм или обратно. Кирил е хуманист не от абстрактен тип, а типичен предтеча на европейския хуманизъм. Кирил и Методий нямат предшественици.
Създадената от солунските братя писменост и книжнина започва трескаво да се разширява и разраства в българските земи. Чрез родния език писмеността става по-достъпна, грамотността и просветата престават да бъдат привилегия само на известни обществени слоеве, а и на обикновен народ.
Всичко това дава необикновен тласък на духовния и просветен живот в българските земи. Чрез усилена учителска дейност биват подготвени кадрите на българското народно духовенство. Постепенно ръководството на църквата се поема от българи и нейната национализация пресича възможностите за външна намеса в духовния живот, а оттам и в ръководството в бъдещата съдба на България като държава. За този необикновенен подем на народностното чувство, за буйно избликналата духовна мощ и упование в собствените си сили, за бодрото жизненно настроение, обхванало тогавашните българи, свидетелствуват лирическите произведения на презвитер Козма, а особено много прочутото Сказание на Черноризец Храбър, в което с такава жар се защищава правото на славянския език да заеме в духовния живот на тогавашното човечество място наред с гръцки и латински език. И всичко това е в една епоха, когато в нито една от другите европейски страни нямаше и помен от използуване на народен език в литературата.
Идеите и сътворенията на Кирил и Методий бързо процъфтяват в България и благодарение на тях славянският черковен, културен и литературен живот става в нея господствуващ, културен, държавен и общонароден. В България писменната култура на народен език празнува своята победа и славянската писменост става официална писменост на черквата и държавата.
България става една от водещите страни в европейското културно развитие. Внукът на изгоненият от България дядо на Кирил и правнукът на гонителя Борис I създават предпоставки за «златният век» на България.
Зад делото на Кирилл и Методий Борис I става с цялата мощ на Българската държава. Това не е лесно решение. Освен културен потенциал е нужен огромен производствен потенциал. За да заработят църквите в средновековна България на роден език, са необходими около 200 000 богослужебни книги. Книгите в тази епоха се правели от пергамент (специално обработени агнешки кожи). За 200 000 книги са необходими 20 млн. агнешки кожи.  Освен това за 10 000 църкви са необходими 10 000 обучени на новата писменост свещенници. Това е част от цената, която България платила за единството на народността, за своята мощ, слава и величие през това време.
Като заслужено оценяваме славянската, етническа същност на Кирило-Методиевото дело ние днес си задваме въпрос: не подценяваме ли въздействието на славянския подвиг на Кирило-Методиевската школа върху процесите, пронизващи общата идеологическа структура на средновековна Европа в епохата на Кирил и след нея. Дали не затова проучванията и усилието да се уточни обемът на историческото дело на Кирил и Методий все още са внимание  на литератори, лингвисти и църковни научни дейци, по-малко – на историците.
Безспорно, хилядогодишното дело на Кирил и Методий има църковно-религиозен капитал, своето литературно съдържание и свои лингвистични височини. Вярно е, че да приобщиш славянските народи към тогавашната човешка цивилизация и да им посочиш път за развитие в бъдещето – път, който ще ги доведе до огромни завоевания във всички области на културата и в наше време да ги издигне до една първостепенна сила в живота на човечеството, това е наистина необикновено дело, велик подвиг.
Но необикновеният подвиг на Кирил и Методий надхвърля литературните, културните и религиозните същности, за да се включи органически в основни явления от социален, политически и идеологически характер от мащаба на средновековна Европа.
Ето защо можем със сигурност да твърдим че делото на Кирил и Методий, славянско и българско по своя конкретен израз, от една страна, и по своите културни резултати, по мащабите по борбата срещу средновековия триезичен догматизъм, по своята защита на етническата личност на народите, по своя хуманизъм, по своя прогрессивен дух, по своето предчувствие на европейският Ренесанс, принадлежи не само на славяните и българите, а на цялото прогресивно човечество.
Делото на Кирил и Методий – велико историческо дело чака признанието си от човечеството.

Иван Д. Забунов.

 

Source: http://www.borm-md.org/node/417



по теме "Культурные традиции как ресурс сохранения и поддержания национально-культурной самобытности"

На правах рукописи

Богачева Лариса Валерьевна

Культурные традиции как ресурс сохранения и поддержания

национально-культурной самобытности (на материалах Малороссии второй половины ХУП-ХУШ вв.)

Специальность 24.00.01. - теория и история культуры (культурология)

Автореферат диссертации на соискание ученой степеии кандидата культурологии

Москва - 2006

Диссертация выполнена в секторе культурологических проблем социализации Российского института культурологии

Научный руководитель:

кандидат философских наук Трошин Андрей Алексеевич

Научный консультант:

кандидат исторических наук, с.н.с. Кандаурова Татьяна Николаевна

Официальные оппоненты:

доктор философских наук, профессор Кантор Владимир Карлович

кандидат исторических наук, доцент Лукьянов Дмитрий Викторович

Ведущая организация - Московский институт открытого образования

Защита состоится «16» октября 2006г. в 1500 часов на заседании Диссертационного совета Д 210.015.01 в Российском институте культурологии по адресу: 119072, Москва, Берсеневская набережная, д. 20, ком. 13.

С диссертацией можно ознакомиться в библиотеке Российского института культурологии.

Отзывы на автореферат просим присылать по адресу: 119072, Москва, Берсеневская набережная, д. 20.

Автореферат разослан «_»_2006 г.

Ученый секретарь

Диссертационного совета,

кандидат философских наук

Чистякова В.О.

ОБЩАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА РАБОТЫ

Обоснование проблемы исследования и ее актуальность.

' Проблема влияния культурных факторов на особенности протекания различных социальных процессов, на их содержание и характер трансформации, на экономические, политические, правовые и иные феномены является одной из ключевых проблем современного культурологического знания, тем вопросом, разработка которого остро актуализирована многими проблемами современного общества. Среди явлений, подлежащих такого рода анализу, несомненно, может быть выделен феномен национально-культурной самобытности, нередко являющийся предметом острых дискуссий, как в рамках современной политической публицистики, тай и в философских, правоведческих, политологических исследованиях отечественных и зарубежных авторов. Однако достаточно интенсивная в настоящее время разработка и обсуждение феномена национально-культурной самобытности почти совершенно не затрагивают его культурологический аспект, который включает в себя, прежде всего, выявление и анализ тех культурных факторов, которые выступают как значимые для становления и поддержания самобытности. Важно отметить также, что данный срез проблемы не только дополняет другие дисциплинарные исследования в теоретическом отношении, но и дает возможность более глубокого понимания реальных исторических процессов, так или иначе связанных с проблемой национально-культурной самобытности. В данном диссертационном исследовании акцент сделан на выявление социокультурных факторов, влияющих на становление и поддержание национально-культурной самобытности в конкретном историческом контексте.

Выбор в качестве социокультурного пространства, на примере которого рассматривается исследуемая проблема, Малороссии (как называлась Украина до начала XX вв.) был'Главным образом обусловлен тем обстоятельством, что именно история этого региона XVII—XVIII вв. дает возможность проследить характер и особенности культурных традиций и различных факторов, определявших влияние этих традиций на изучаемый феномен — становление национально-культурной самобытности украинцев в условиях политической несамостоятельности региона и отсутствия в нем традиций независимости.

В контексте событий конца XX — начала XXI вв. на территории бывшего Со-

ветского Союза можно наблюдать различные стратегии поиска, обретения, сохранения национально-культурной самобытности (национальной идентичности). Проблемы осознания различными народами собственной национально-культурной самобытности очень остры на постсоветском пространстве. В этих условиях происходит обращение новых правящих и интеллектуальных элит к прошлому с целью социокультурной самоидентификации.

На Украине этот процесс происходит особенно остро, поскольку процесс формирования украинской самобытности осуществлялся в условиях политической несамостоятельности, раздробленности региона и пребывания его частей в составе разных государств вплоть до конца XVIII в. Существует мнение о том, что Малороссия для России была объектом политических манипуляций и колонизации. В действительности же малороссийская политика Российского государства, начиная с XVII в., создавала предпосылки и необходимые условия для формирования украинской национально-культурной самобытности. История становления украинской национально-культурной самобытности интересна тем, что решающее воздействие на этот процесс одновременно оказали как региональная, так и общегосударственная (центральная) системы власти и управления Малороссией.

Степень разработанности проблемы. Диссертационное исследование является междисциплинарным по своему характеру, так как разрабатывается на стыке культурологии, истории культуры, истории политической культуры, региональной истории,' микроистории. Следовательно, в историографии можно выделить группы работ, посвященные исследованию культурных традиций, самобытности, политической культуре, истории Малороссии и региональной истории.

Отечественная наука трактует традицию как «элементы социального и культурного наследия, передающиеся от поколения к поколению и сохраняющиеся в определенных обществах, классах и социальных группах в течение длительного времени. В качестве традиций выступают определенные общественные установления, нормы поведения, ценности, идеи, обычаи, обряды и т.д. Те или иные традиции действуют в любом обществе и во всех областях общественной жизни»1. Традиции служат сохранению с

Автоматический полив участка: цена, стоимость Аккумуляторы: отзывы, цена Все для ресторана Все для смартфона Все о кондиционерах Все о шторах и жалюзях Все про Fiat Все про автозапчасти Все про автополив Все про аккумуляторы Все про дизайн интерьеров Все про дороги и тротуар Все про мебель Все про полив газонов Все про ремонт и покраску авто Все про трикотаж Все про шторы и их пошив Все против грызунов и насекомых Для крыши и забора Инвестиции и богатые люди Лучшее про полив газонов Магазин кальянов Мебель для дома: цена, отзывы Мебель под заказ Оборудование против грызунов и насекомых Оптимизация конверсий Отопительное оборудование для дома Переезд и перевозка грузов Полезные товары Популярное оборудование для магазинов Про биткоин и другие валюты Про ремонт стиральных машин Реабилитационные центры Системы автополива для участка Системы наблюдения Финансы и богатые люди